За българската история и природа

Много хора си мислят, че имаме някои нематериални неща като народ, които не могат да ни бъдат отнети - красивата българска природа и историята. Всъщност и двете лесно могат да станат плячка на недобронамерени хора, дори това, което вече е отминало - историята.

Виждаме как от двадесет и няколко години черноморието и планините ни биват застроявани безразборно, без значение дали площта е на национален парк, има изчезващи видове там и така нататък. Важи неписаното правило "За милиони няма закони."

С историята нещата се случват по малко по-различен начин. Губи се култът към нея в умовете на хората, защото вече никой не го поддържа. Никой не говори за славните ни времена, говорим си само за простото ни настояще и грозното бъдеще, което ни очаква като народ. Докъде ли пък ще ни доведе този песимизъм? Другото, отнемащо ни историята, е унищожаването на нещата, които ни напомнят за нея - паметници, исторически артефакти, културни собствености и други. Затова и аз като Светослав Кантарджиев от Фондация "Мизия" мисля, че всички трябва да започнем да поемаме по-сериозна отговорност за случващото се.

Както с природата ни, така и с историята. Иначе, бъдещето ни наистина ще бъде толкова черно, колкото се опитват да ни го представят сега... В трудни моменти личната, а и националната психика, се уповава на самочувствие, изградено в миналото.

Уроци по математика от 4-годишна възраст?

Напоследък доста се пише за това, че образователното министерство подготвя закон, а дали не е и приет вече, според който децата задължително ще трябва да посещават предучилищни занимания още от невръстната четири годишна връзка. Стана ми интересно и се замислих върху това решение – и в светлината на предложенията, които ви давах в последните си статии, за това как от ранна възраст да развиете математическо мислене у децата си. Изключвам чисто емоционалната страна на въпроса – струва ми се доста рано още от 4-годишна възраст децата да бъдат вкарвани в строгите рамки на образователната система, пък била тя и предучилищна. Вторият въпрос обаче, който ме вълнува, е дали наистина имаме достатъчно подготвени кадри в сферата на предучилищното образование по математика. Хора, които в игрови порядък могат на представят на малчуганите по интересен начин основите на математиката и да направят уроците по математика приятни. За началното образование със сигурност има създадени такива традиции и кадри, но за предучилищното ми се струва, че това не е така. Не става въпрос за това, че учителите в детските градини не знаят основите на математиката чисто теоретично, а за това дали наистина могат чисто методологически да се справят с предизвикателството обучение по математика на 4-годишно дете. Струва си хората, които са приели това решение, да се замислят по този въпрос. Сериозен е. И ако се окаже, че в момента учителите от предучилищната образователна степен нямат нужния методологически ресурс, да им бъдат предложени възможности за допълнително обучение и квалификация в тази посока.

Забавни уроци по математика – идея за множество

Здравейте приятели, днес продължавам благородната си мисия да ви помогна вие сами да преподадете на детето си първите уроци по математика – по най-приятния и забавен за него начин. Днес ще ви дам идеи за това, как да обясните на детето си в игрови порядък що е множество. Играйте с детето си на едни прости класификации на множество и подмножество. Примерно табуретката е мебел, а ботуша – обувка, котката е животно, а канарчето – птица. Табуретката и ботушът са неодушевени предмети, а котката и канарчето са живи същества. Можете да играете и на пресечната точка на множеството – примерно: това е ябълка – тя е голяма, но не е червена; за нещо друго – това е червено, но не е голямо; и това е друга ябълка – тя е и голяма, и червена. Играйте и на отрицание: помолете детето си да ви даде нещо, което не е ябълка. Ще се окаже, че на това определение вкъщи отговарят всички предмети, освен ябълките. Детето ви ще се включва с желание в тези игри само ако вие поощрявате фантазията му във всичките й проявления. Не му забранявайте да си измисля свои особени думички и измислени персонажи, даже го поощрявате, така то развива фантазията си, която със сигурност ще му е полезна за в бъдеще. Тренирайте паметта му: четете му стихчета, карайте го да завършва строфите само. Към математическия стил на мислене детето се приобщава в ранно детство и както и друг път е ставало въпрос, не е задължително това да е със сложни математически задачи. Със занимателните уроци по математика можете да подготвите отрано почвата му за развитие. Само така на един по-късен етап заниманията и уроците по математика ще бъдат за него не неприятно задължение, а удоволствие.

Как да развием у детето усет към понятието алгоритъм

Няма родител, който има ученик вкъщи и на когото да не се е налагало поне веднъж да помага в подготовката за уроците по математика или при решаването на някоя математическа задача. Няма как да избягате от това – но поне може да го направите по-лесно, като започнете още от най-ранна възраст да развивате у децата си усет и идея към основни и необходими за качественото обучение по математика понятия. При това не с принуда и задължение, а под формата на игра и забавление. Днес продължавам да ви показвам начини, по които да подпомогнете бъдещата подготовка на детето ви за уроците по математика. Как да развиете у него усет към понятието алгоритъм. Играйте на повторение на едни и същи действия по различен начин. Примерно раздайте на всички, които са на масата по една чиния с две мандарини и три бонбона. Играйте на играта нарежи наполовина – първо нарежете филийка хляб на две – стават две половинки, после нарежете и двете половинки на две – стават четири. А ако сложим при половинките и мандарина, ако и нея я разделим на три, а ако сложим три мандарини. Избягвайте обясненията с думи, показвайте всичко образно. Идеята за алгоритъм много добре се отразява в огледалото – в истинския смисъл на думата. Нарисувайте половин цвете – насочете го към огледалото, то връща още една половина и става цяло цвете, нарисувайте цяло цвете – с образа в огледалото стават две. Така се създава понятието за алгоритъм – със задаване на модели, които се повтарят или променят в зависимост от зададените правила. До скоро.

Да развием у детето усещане за символ и неизвестно

Здравейте, приятели! Продължавам. Продължавам да ви улеснявам и вас, като родители, а в последствие и вашите деца в съприкосновението им с неизбежните уроци по математика, които им предстоят. Както вече неведнъж е ставало дума, ако усвоят отрано в игрови модел основни математически понятия, когато му дойде времето за решаване на по-сложни тестове и задачи по математика, те ще го правят с лекота и удоволствие. Днес ще ви дам насоки за това, как може да подпомогнете детето си в разбирането на това що е символ – в игрова форма, разбира се. Това е много важно защото идеята за символ развива абстрактното мислене, което знаете е от особена важност в развитието на детето. Говорете с детето си за това как едно нещо символизира друго, и играйте с него със символите в дрехите, в разговорите, в поведението. Обръщайте му внимание на общоизвестни графически символи – кръст, тухла, знака ин-ян и много други подобни. Обсъждайте с него съдържанието на пътните знаци, обяснявайте му какво те изобразяват, защо са избрани именно такива символи, а не други. Рисувайте вкъщи заедно различни знаци, фигури и емблеми. Това е един наистина прекрасен начин, по който може да развиете абстрактното мислене на детето си. Друго понятие, което разбрано и осмислено от ранна детска възраст, би било добра основа в бъдещото разбиране на уроците по математика, е понятието неизвестно. Съвсем непринудени вие може да му покажете какво е неизвестно и как то може да бъде откривано по косвен начин. Такава игра би могла да бъде – поставете на масата няколко негови играчки, които то добре познава, после скрийте едната и го попитайте коя е скритата. Продължавам да твърдя, че математиката е лесна наука, стига някой да ти е помогнал навреме да навлезеш приятно в нея. Направете го за децата си.

Понятие за количество и за всеобщ еквивалент

И днес продължавам със съветите си за това, как използвайки играта и ежедневните действия, може да въведем без особен стрес детето си в света на математиката и на основните математически понятия. Защото наистина съм убедена, че ако направим това навреме и под формата на игра, досегът на детето с истинската и по-сложна математика, със формулите и математическите задачи ще е много по-лек и незатормозяващ. Днес ще ви дам идеи как да развиете у детето понятие за количество и за всеобщ еквивалент. Идеята за количество най-лесно може да обясните на детето чрез метафори. За целта използвайте добре познати на детето образи – примерно ръката – това са пет пръста, човек – това са две ръце, два крака, две уши, две очи. Да делим каквото и да е – ябълка, пица – винаги е най-лесно на две. Така леко и неусетно детето ще си създаде начална представа за това, що е количество. При изграждането на представа за всеобщ еквивалент подходете по следния начин. Известно е определението на парите като всеобщ еквивалент на стойността. Може да използвате това като занимателна игра. Изберете на детето някакъв продукт, който му е добре познат, примерно любими бонбони, които са с кръгла цена. И за всички предмети му обяснявайте каква е тяхната стойност, измерена в пакетче или пакетчета от любимите му бонбони. Примерно камиончето, което иска да му купите, струва пет пакетчета бонбони, а самолетът – цели двайсет пакетчета. Повярвайте ми, струва си да положите усилия и да започнете с непринудените уроци по математика още от най-ранна възраст.

Основи на смятането

Математическите забавни игри помагат много в по-нататъшното развитие

Както ви обещах миналия път в няколко последователни материала ще ви представя различни игрови модели, с които още от най-ранна детска възраст да започнем да развиваме у детето си или пък у учениците си математическо мислене, усет към смятането, за да може, когато поотраснат да не поглеждат с неясен страх към задачите по математика, а смело да се опитват да ги решават. Започнете да играете с децата буквално от най-ранна възраст на най-различни игри. Стълбите са един доста подходящ вариант за това – те прекрасно помагат да започне да се формира у детето усещане за растеж, йерархия, разпределение и други подобни неща, особено полезни при решаването на математически задачи на по-късен етап. Разположете на стълбите големи цветни цифри – помогнете на детето си или на неговата играчка да се изкачва по стъпалата и бройте заедно с него. Примерно може да му кажете: сега сме на стълба две, качваме се на стълба три, после отиваме на стълба пет, две плюс три е пет. По същия начин може да му обясните и умножението: тръгваме от площадката, минаваме три пъти по две стълби и стигаме до шестата стълба – ето защо, като умножим две по три се получава шест. Деленето разбира се е по-трудно, но не е невъзможно да бъде обяснено игрово: от стъпало шест скачаме до най-ниското през две стъпала – получават се три скока, ето защо шест, делено на три, е две. Не твърдя, че тези игри са пълноценни уроци по математика, твърдя, че те правят пълноценно обучението по математика на един по-късен етап. Затова следващия път продължавам.