Днес ще направя едно сравнение, което може и да смути някого. Но за мене въвеждането в тайните на математиката е като ходенето на зъболекар. Ако първите ти преживявания в зъболекарския кабинет или в кабинета по математика са неприятни, усещането си остава за цял живот. Не случайно в много детски зъболекарски кабинети има оформени красиви кътчета, монитори, които прожектират занимателни детски филмчета. Мисля си, че нещо такова трябва да се случва и в часовете по математика в родното училище. И в тази посока си мисля, че е много важна ролята на учителите още в предучилищния курс, както и в началния, за на направят
уроците по математика, ако не любими, то поне интересни. Всеки, който е наясно с университетското образование на предучилищните и началните педагози, знае, че те са общо профилирани – един учител преподава и математика, и музика, и естествознание. Не мисля обаче, че липсата на задълбочени и специализирани знания по математика е проблем при обучението на малчуганите. Нека все пак да имаме предвид, че става въпрос за въвеждането на елементарни математически операции и правила. В този смисъл добрият начален педагог трябва не толкова да е блестящ математик, колкото да разбира от психологията на децата, от това, как да задържи вниманието им върху скучните и сложни цифри, трябва да разбира от игрови модели, които да направят заниманията в часовете по
математика приятни и ангажиращи вниманието на малчуганите. Само така в по-късните си ученически години те няма да пристъпват с неудоволствие и страх към кабинетите, учителите и уроците по математика
Няма коментари:
Публикуване на коментар