Понятие за количество и за всеобщ еквивалент

И днес продължавам със съветите си за това, как използвайки играта и ежедневните действия, може да въведем без особен стрес детето си в света на математиката и на основните математически понятия. Защото наистина съм убедена, че ако направим това навреме и под формата на игра, досегът на детето с истинската и по-сложна математика, със формулите и математическите задачи ще е много по-лек и незатормозяващ. Днес ще ви дам идеи как да развиете у детето понятие за количество и за всеобщ еквивалент. Идеята за количество най-лесно може да обясните на детето чрез метафори. За целта използвайте добре познати на детето образи – примерно ръката – това са пет пръста, човек – това са две ръце, два крака, две уши, две очи. Да делим каквото и да е – ябълка, пица – винаги е най-лесно на две. Така леко и неусетно детето ще си създаде начална представа за това, що е количество. При изграждането на представа за всеобщ еквивалент подходете по следния начин. Известно е определението на парите като всеобщ еквивалент на стойността. Може да използвате това като занимателна игра. Изберете на детето някакъв продукт, който му е добре познат, примерно любими бонбони, които са с кръгла цена. И за всички предмети му обяснявайте каква е тяхната стойност, измерена в пакетче или пакетчета от любимите му бонбони. Примерно камиончето, което иска да му купите, струва пет пакетчета бонбони, а самолетът – цели двайсет пакетчета. Повярвайте ми, струва си да положите усилия и да започнете с непринудените уроци по математика още от най-ранна възраст.

Основи на смятането

Математическите забавни игри помагат много в по-нататъшното развитие

Както ви обещах миналия път в няколко последователни материала ще ви представя различни игрови модели, с които още от най-ранна детска възраст да започнем да развиваме у детето си или пък у учениците си математическо мислене, усет към смятането, за да може, когато поотраснат да не поглеждат с неясен страх към задачите по математика, а смело да се опитват да ги решават. Започнете да играете с децата буквално от най-ранна възраст на най-различни игри. Стълбите са един доста подходящ вариант за това – те прекрасно помагат да започне да се формира у детето усещане за растеж, йерархия, разпределение и други подобни неща, особено полезни при решаването на математически задачи на по-късен етап. Разположете на стълбите големи цветни цифри – помогнете на детето си или на неговата играчка да се изкачва по стъпалата и бройте заедно с него. Примерно може да му кажете: сега сме на стълба две, качваме се на стълба три, после отиваме на стълба пет, две плюс три е пет. По същия начин може да му обясните и умножението: тръгваме от площадката, минаваме три пъти по две стълби и стигаме до шестата стълба – ето защо, като умножим две по три се получава шест. Деленето разбира се е по-трудно, но не е невъзможно да бъде обяснено игрово: от стъпало шест скачаме до най-ниското през две стъпала – получават се три скока, ето защо шест, делено на три, е две. Не твърдя, че тези игри са пълноценни уроци по математика, твърдя, че те правят пълноценно обучението по математика на един по-късен етап. Затова следващия път продължавам.

Математика – лесно е!

Миналия път захванах темата за това, как да направим уроците и задачите по математика интересни и за най-малките. Като се има предвид, че при всяко едно знание, а още в по-голяма степен при математиката, има огромно значение каква основа се поставя, ми се стори уместно в няколко материала напред да ви предложа някои съвети за това как от най-ранна детска възраст да развиваме интереса и усета на малчуганите към математиката. Повечето хора са на мнение, че математическият начин на мислене не е лесна работа, че е даден по рождение и не може да бъде развиван, ако обаче отрано се започне с формиране на мисленето на малчуганите в тази посока по подходящия начин – може да се окаже, че математиката е лесна наука. Уроците по математика и математическите задачи могат да бъдат лесни, ако ги превърнем в едно забавление за детето, те могат да се превърнат в елегантна и ненатраплива игра и по този начин съвсем естествено да влязат в живота на малчугана, създавайки предпоставки за интерес и задълбочено изучаване на точните науки в бъдеще. Абсолютно грешно е да се смята, че за успешно справяне с математиката детето задължително и колкото е възможно по-скоро трябва да се научи да брои до сто или пък да дели в колона. Съвсем не е така. Детето трябва от малко да усвои основни математически идеи и понятия. А добрите педагози знаят, че няма по-лесен начин за това от играта. Ето това очаквайте от мен следващия път – конкретни игрови модели за усвояване на основни математически понятия и операции и за решаването на математически задачи.

Как да привлечем към уроците децата от малки

Днес ще направя едно сравнение, което може и да смути някого. Но за мене въвеждането в тайните на математиката е като ходенето на зъболекар. Ако първите ти преживявания в зъболекарския кабинет или в кабинета по математика са неприятни, усещането си остава за цял живот. Не случайно в много детски зъболекарски кабинети има оформени красиви кътчета, монитори, които прожектират занимателни детски филмчета. Мисля си, че нещо такова трябва да се случва и в часовете по математика в родното училище. И в тази посока си мисля, че е много важна ролята на учителите още в предучилищния курс, както и в началния, за на направят уроците по математика, ако не любими, то поне интересни. Всеки, който е наясно с университетското образование на предучилищните и началните педагози, знае, че те са общо профилирани – един учител преподава и математика, и музика, и естествознание. Не мисля обаче, че липсата на задълбочени и специализирани знания по математика е проблем при обучението на малчуганите. Нека все пак да имаме предвид, че става въпрос за въвеждането на елементарни математически операции и правила. В този смисъл добрият начален педагог трябва не толкова да е блестящ математик, колкото да разбира от психологията на децата, от това, как да задържи вниманието им върху скучните и сложни цифри, трябва да разбира от игрови модели, които да направят заниманията в часовете по математика приятни и ангажиращи вниманието на малчуганите. Само така в по-късните си ученически години те няма да пристъпват с неудоволствие и страх към кабинетите, учителите и уроците по математика

Ролята на учителя по математика

Имам една приятелка, която много често казва за някой, който има строго и сухо излъчване, прилича на учител по математика. И не знам дали е наложено с годините мнение или самата наука, като точна и сериозна, създава една такава строгост в излъчването на практикуващите я, но доста хора споделят тази позиция и гледат на уроците по математика, като на часове, прекарани или в постоянно треперене, че ще те вдигнат на дъската и ще се червиш и немееш, или пък в пълна скука и неразбиране за какво точно се говори. Та в тази връзка днес ми се иска да поговорим и за ролята на учителя в това да направи тази учебна дисциплина близка и приятна за учениците. Защото, говорихме си вече миналия път, измъкване от матурата по предмета няма. Идва денят, в който ни проверяват какво сме научили за 11 или 12 години в часовете. И в този смисъл много важна е ролята на учителите, които са ни въвеждали и развеждали из сложните математически дебри – дали са ни водили приятелски за ръка, или са ни ръчкали с остен. Като начало си мисля, че преди всичко учителят трябва да има ясното съзнание, че уроците не са най-леснодостъпната материя, поне за по-голяма част от учениците, да подхожда с необходимата доза разбиране към факта, че не всички ученици са с еднакви интереси и възможности по отношение на математиката. И в тази посока той трябва да направи така, че уроците да са еднакво интересни и разбираеми и за едните, и за другите. Трябва да умее така да балансира между по-напредналите и тези, които възприемат по-бавно, че да няма ощетени.